Казино Персонажи: Столичанина

В София живеят около милион и половина жители, но никой не е толкова софиянец, колкото е Георги. Жоро е истински жълтопаветник, като все още не може да разбере, защо този термин въобще трябва да бъде обиден. Сякаш има нещо лошо да си роден, живял и все още да живееш на пъпа на столицата.

Всъщност, за разлика от милионите други жители на София, Георги е истински кореняк. Той беше финансирал проучване да докаже, че родата му е населявала земите на сегашните пресечки Белчев и Гладстон от римско време. Още от тогава много селяни започнаха да се навират в тоя град. Когато прадедите му са живели тук, в района е имало само две семейства, дузина вълци и 15 мечки. Сега, Вълка се разпорежда със сметосъбирането, Мечката беше мутра от деветдесетте, а близо милион и половина други пришълци му бяха нарушили спокойствието.

За Жоро София, или по-точно тесния център на столицата, е самодостатъчен. Веднъж беше отишъл на гости в Дружба и не смята да повтаря. Затова и редовно отказва поканите за Надежда и Люлин. То това си бяха отделни градове, ако го питаха него.

Като всеки кореняк, Жоро мразеше селяните. Не, той не просто ги мразеше, той ги ненавиждаше с пламтяща омраза и жлъч. Преди всеки празник излизаше на Орлов мост да гледа как стотиците хиляди селяни напускат града към родните си места. Два пъти дори си мислеше да ходи да закачи транспарант 'И си стойте там' на изхода на София, ама това щеше да го накара да напусне центъра и това нямаше как да се случи.

Най-големият му ужас беше, когато синът му си хвана гадже от Елин Пелин. Една година не си говори с него, докато не я заряза тая. Сега ходи с някаква от Красна поляна. Не е идеално, ама айде, поне е от София. Може би вече дори второ поколение.

'То какво да очакваш от селяни'

Георги обичаше всичко, което София предлага. Някои хора бяха влюбени в Париж, други във Виена, той обожаваше само и единствено София. Обожаваше гъстите мъгли през зимата, които задушават града. Обичаше дори извънредно гадното време до средата на лятото всяка година. В Бургас си нямаха такова. Само тук в София беше толкова гадно. Това го караше да се чувства горд.

И като горд жител на този велик град, Георги се стреми да поддържа мотото на града живо в себе си - расте, но не старее. Затова и стилът му е някакъв странен микс от модерно и остаряло. На лицето си има буен мустак, съчетан с обеца на ухото и модерна прическа. Суитшърт, съчетан с официален панталон и домашни чехли завършват еклектиката на образа му. Да, Жоро съчетава всичко - античност, традиция и модерност, също както любимата му София.

Повикът на модерното именно прати Жоро в Casino Slotino. Тук той намери много повече от казино. Тук той намери нов фронт за борба със сещаш се. Не можеше да повярва, че някой извън столицата може да оглави Залата на Славата. Затова Жоро рядко можеш да го чуеш да контактува с другите в казиното. Най-често той се е съсредоточил в мисията си. Единствено Вини Винкела успява да изкопчи някоя дума от него и най-често не е особено доброжелателна. В него Георги виждаше най-големият враг на софиянеца - Перник. Враждата беше неизбежна.

Забележка: Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.