Казино Персонажи: Вини Винкела

Перничанин от градо можеш да измъкнеш, ама градо от перничанина - никога. Вини беше типичен пример за верността на тая максима. Въпреки че вече от 10 години живее в София, Венелин не просто не се асимилира в мултикултурния и светски град, ами успя да превърне блока си в малък ексклав на Перник в столицата.

Венелин беше култова личност. Приятелите му го знаеха като Вини Винкела. Враговете му също. Всъщност всички, освен няколко официални документа, го познаваха така. Той не случайно така се и представя. Името му, както и репутацията, го предшестват. Все пак не много хора ходят с винкел в задния си джоб.

Винкелът е повече от оръжие за него. Той е аксесоар, а Вини е роб на стайлинга си. Комплект горнище и анцуг на някакво менте на Адидас, звучно кръстено Одибос. Под него Вини винаги носи тениска на Голф. Има петнайсет такива. Златен ланец, който всъщност е позлатена алуминиева нишка, и джапанки тип прашка допълват достолепната му визия. По думите му, Долче и Габана няколко пъти му бяха звънели да почерпят идеи за новите си колекции, но Вини им отказал.

'Това да не ти е Голф, че да върви'

Винкела беше интелектуалец, отдаден на идеята да разпространи пернишката култура из цялата страна, а след това и по света. За целта той завърши културология в Пернишкия университет по телекомуникации, компютри и архитектура, с абревиатурата ПУТ… е сещате се. Успя да го завърши през 2011-та, точно преди да го закрият. И като всеки уважаващ себе си висшист от миньорския град, Вини стана автомонтьор. Работи няколко години в родния Перник, след което с прискърбие напусна, за да си отвори свой сервиз на 20 километра северно от Града на мечтите в местността известна като Овча купел. Бизнесът процъфтяваше заради прямия подход на перничанина. Той беше директен. Когато му докарваха Ауди, Рено или Пежо, той веднага откриваше проблема - 'Че то това не е Голф, какво очакваш'. Всъщност това стана и неговото мото, когато нещата не вървяха: 'Това да не ти е Голф, че да върви'.

Когато Вини е в Слотино тая реплика ехти винаги, когато някой прокълне късмета си. Най- близките мубяха чували този израз вече хиляди пъти, а някои дори си бяха купили Голфове. При такава реклама нямаше как да устоят. Дори Бизнесмена беше купил една петичка, ей така, за всеки случай. Най- често този израз обаче чуваха най- близките му приятели - Работягата и Футболистчето. Последният за малко да иде да играе в Миньоро по препоръка на Вини. Винкела каза, че имал връзки в отбора, но Футболистчето дори не предполагаше, че под връзки има предвид, че щеше да млати с винкела мениджъра на клуба, докато не се съгласи да даде шанс на приятеля му. Такъв е той - човек от желязо… или по-скоро винкел.

Вини имаше само една слабост - колата, която галантно наричаше 'Голфчето'. Всичките му печалби от Слотино отиваха директно във фонда за тунинговане на колата. Спойлерчета, ремуси, джанти - всичко, което можеше да направи колата по- впечатляваща. Без съмнение, най-внушителни бяха обаче чистачките, които той бе заменил с винкели. Е да, не можеше да кара в дъжд, ама пък вдъхваше респект навсякъде, където паркира.

Забележка: Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.