Казино Персонажи: Брокера

Фондовите борси са нещо като Казино, само че доста по- турбулентни. Докато тук, в Слотино, всичко е ясно, на фондовите борси една грешна дума и всичко отива по дяволите. Така рационализира Наско своето пребиваване в Слотино. Е, факт е, че той просто обожава да играе и въобще не му пукаше дали ще загуби или спечели. Той намери удоволствието в това поне веднъж да разчита изцяло на късмет, а не да гледа задълбочено в някакви линийки на екрана и да се прави, че разбира какво вижда. Добре де, Наско разбира. Това обаче не пречи на всички да го бъзикат, че твърде много пъти е изгледал Вълкът от Уоустрийт.

'Тука май дрънчи на инвестицийки!'

Къде на шега, къде наистина Наско обичаше да му викат Вълка. Това бързо се промени, след като разбра чий прякор е взел. Не за друго, просто бизнеса със сметоизвозването някак не беше толкова доходоносен както например фин - тех индустрията. А и осъзна, че хората не са много склонни да дават парите си на човек с мутренски прякор. Единствено Младен го преследваше и му тикаше пари, като му намигаше многозначително, че очаква “дивидентите да потекат скоро”. Не беше много сигурен какво имаше предвид Мутрата, но му беше достатъчно да откаже да го поеме като клиент. Работягата Желязко пък го гледаше надменно. Според него той, естествено, не вършеше никаква работа. Веднъж обаче го беше питал на шега дали производството на шпатули е във възход. За негов ужас това доведе до 90 минутна лекция за разцвета на Хилти и как производството на шпатули в момента не само е във възход, но и в идните 7 години прогнозата беше индустрията да удвои своя капитал. Сега Желязко е горд собственик на 0,00001 акция от Хилти, както и на 0.00004 акции на Бош. Брокера го беше уверил, че в следващите десет години ще има доходност от поне 1000%, от които Брокерът ще вземе само скромните 20%. Така, накрая Работягата ще има цели 4,32 лв отгоре на вложението си.

Всъщност, казиното е нещо повече от забавление за Брокера. Това е място за нетуъркинг. Основна цел са му хората печелещи джакпот. За това, когато машинката издрънчи на печалба, не се шокирайте, ако чуете приглушен шепот: “Тука май дрънчи на инвестицийки” придружен с усмивка изкарваща на преден план около 48 зъба. И тъй като в Слотино има постоянно турнири, а джакпотите валят като дъжд, подтикващ хората да започнат да събират по две от всички животни, това беше идеалната ловна територия за Наско. Също като Кучето на Павлов, при Брокера започва силно слюноотделяне когато чуе звука на печалбата. Ръцете му път започват да се трият една в друга, произвеждайки енергия, способна да зареди телефон от нула до 20%. Ако можеше да утилизира този си неволеви инстинкт, Наско можеше лесно да диверсифицира бизнеса си и вместо да предлага илюзии и мечти за по-голямо богатство, в крайна сметка да припечелва с двете си ръце. Е да, ама Атанас не беше физик, беше брокер. А брокерите продават мечти, също както казиното. С тази разлика, че Слотино поне ти дават ясни параметри какво да очакваш.

Забележка: Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.