Казино Персонажи: Дигиталният Номад
Григор е горд последовател на Чингиз Хан. Е, не че има амбицията да създаде най-голямата империя в света или да избие 10% от глобалното население. Нито пък иска да разпространи гените си в една четвърт от населението.
Добре де, това последното му се иска, но надали ще му се случи. Не, общото между Григор и Чингиз е нещо много по-основополагащо - начинът им на живот. Преди столетия хунският император, роден в робство, живее като номад и именно тази съдба го свързва с графичен дизайнер от 21-ви век.
Да, Григор е дигитален номад. Това е нещо като дигитален аграр, ама на път. Но гледайте да не правите този коментар пред Григор. Той много се засяга. А предвид уменията му, нищо чудно утре да се появи ваша снимка с не особено прилична сцена, която всеки би се заклел, че е истинска. Григор беше факир с фотошоп и можеше да съсипе живота на всеки. Нещо като неговия праотец Чингиз, ама с малко по-малко разпространение на чума и около 6 до 8 литра по-малко пролята кръв. Което си е пак напредък.
'Аз, също както моя праотец Чингиз'
Пътешествията на Григор бяха приказни. Често успешно привличаше всички дами в казиното докато разказваше за живота в Ирландия, Малта, Нигерия, Кения и къде ли още не. Когато си обиколил 6 континента и можеш да покажеш десетки снимки от всяко едно райско кътче на земята, лесно можеш да привлечеш вниманието на дамите. Някои завистници дори бяха пуснали клюка, че Гришо сам си бил направил снимките на фотошоп, ама не можеха да го докажат. Е да, малко им беше съмнително, когато го видяха да помага на Майка Тереза да слиза по стълбите на голямата джамия в Исламабад, още повече че светицата беше починала малко след като Григор се беше пръкнал на бял свят, но това са дребни подробности.
Григор олицетворяваше мечтата на всички тук в казиното - да работят когато искат, от където искат. Работягата особено много му се дразнеше, щото изкарваше парите си по интернет. Въпреки това, не се дърпаше, когато Гришо черпеше наред в казиното.
Григор е дигитален номад от главата до петите. Не само животът, но и стилът му го подсказва. Винаги облечен с раница, с къси панталони, елегантна тениска, чорапи, опънати до адамовата му ябълка, и бели маратонки…или поне бяха бели, когато ги купи. Сега, благодарение на калните калдъръми, цветът им бие повече към слонова кост. И понеже не изглеждаше достатъчно модерно и дигитално, Григор си пусна и буйна брада. Това не се харесваше на момичетата, но възможността да отидат до Сен Тропе на една конференцийка с него, бързо правеше брадата му доста по-привлекателна.
Григор обаче не беше вчерашен. Романтиката за него бе опасна игра, от която стоеше далеч. Не че не флиртуваше, но като един истински номад се стремеше всячески да избегне задомяването. Дори вкъщи се връщаше рядко. Още помнеше, когато за пръв път уседналостта започна да му тежи. Тогава той реши да стане малко по-космополитен. Когато го обяви на семейната трапеза, майка му веднага го нахока, че нямало синът ѝ да става пияница. Тогава Григор поясни, че не става дума за коктейла космополитън, а за това, че иска да става гражданин на света. Така попадна в онлайн казино Slotino. Тук има хора отвсякъде, с всякакви истории, професии и животи. Григор искаше да научи всички техни истории, да се запознае с тяхната култура, да отпие от техния опит.
Бай Ставри Tаксиджията веднага му разказа за своя богат опит с дигиталните номади. Той беше карал не един или двама такива от летището. Тогава Григор се залепи за него като BMW зад изпреварващ колона тирове автомобил, движещ се със 180 км/ч в лява лента на магистралата.
Сега Slotino му е нещо като юрта. Идва да се позабавлява с парите, изкарани по време на странствата му, да види стари приятели като Футболистчето и Адидаса, и да забие някоя мацка. 'И аз като моя праотец Чингиз, не мога да бъда само с една. Той е имал 1000 жени, аз съм доволен и на 100', обуславяше своята философия той, докато цъкаше на Megaways ротативките.
Забележка: Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
