Казино Персонажи: Барбито

Ивелина може да не е Марго Роби, но когато става дума за Барбита, холивудската актриса има доста какво да понаучи. Да си Барби днешно време е изкуство, което не можеш да разбереш, докато не видиш светът в розово. За това единствено е нужен мироглед.

Да си натокана мацка е призвание. Всеки може да стане програмист, доктор, инженер и политик. Всеки може да развие бизнес, да печели милиони. Малцина обаче могат да отдадат живота си на това да са секси. И не просто секси, а зашеметяващи.

Ивелина прозря това още като ученичка. На 16, когато гърдите й започнаха да конкурират глобусите в кабинета по география, тя осъзна, че мъжете са просто устроени същества. Те се интересуват от две неща - пари и гърди. Първото, естествено беше с цел да се доберат до второто. За това и Ивелина, която закачливо се представяше като Иви, на тези, от които можеше да изкопчи нещо полезно, започна да инвестира. Докато другите се стараеха да изучат литература, математика и география, Иви работеше над себе си.

Още от 17 годишна започна да излиза с правилните мъже. Момчетата от класа ѝ се подиграваха, ама на нея далеч не и пукаше. Тя си знаеше цената. Какъв беше смисълът да излиза с някакви пикльовци, които все още разполагаха с пет лева на ден джобни. А и в кревата не ги биваше. Дори тези с богатите татковци не ѝ бяха интересни. По- лесно й беше да свали татковците им и да получи това, което иска, без посредник.

'Красотата изисква жертви. Колко си готов да пожертваш?'

Другите момичета я наричаха лека, но тя им се смееше. Докато те мръзнеха по спирките, тя си караше чисто новото Мини Купърче. Това си е бизнес модел, ѝ беше казал един богат чичка, който я води на кино една вечер. Макар да не го разбираше напълно какво означава, самата фраза й хареса и почна да я използва постоянно.

Сега на 23, тя току завършваше журналистика във Варненския свободен. Докато състудентите й си говориха за мизерните квартири, тя вече си имаше свой апартамент на центъра - точно срещу Морската градина.

Макар всички да ѝ се подиграваха на интелекта, Иви далеч не беше глупава. Да, не знаеше коя е столицата на Молдова, ама на кой му пука, когато си купува дрехи от столицата на Италия - Милано. Или това май не беше столицата, а летището до столицата. Нещо такова. Въпреки тези пропуски, Иви се ориентираше добре в живота. Макар да не го разбираше детайлно, тя имаше остър нюх за маркетинг и реклама - предимно за себе си. Знаеше, какво търсят мъжете и можеше да го предлага. Нещо като уникално маркетингово предложение. И макар всеки мъж да беше уникален в своите желания, тя беше забелязала едно нещо - мъжът обича да е по- умния, да дава акъл. За това и никой не знае точно колко интелигентна е Иви. Макар да прави уникални бизнес ходове, покрай мъжете продължава да се държи като безпомощна ученичка, която неминуемо ще получи двойка по математика в петък.

За пръв път се регистрира в Слотино, когато един баровец я остави да поиграе от неговия профил, за да му донесе късмет. Какъв късмет, бе приятелю? Нали докато стигнеш до казиното вече си похарчил около 10 бона за нея? Веднъж завъртя Колелото на Късмета и усети страстта на играта. Нещо повече. Забеляза, че Слотино е идеалното място, където да разгърне своя потенциал. Хората печелиха ежедневно, а когато някой спечели, иска да отпразнува с някоя красавица. Защо тя да не бъде тази красавица? Така тя беше един от не малкото победители, които записваха солидни печалби почти всяка вечер.

Бизнесмена, Гларуса, Футболистчето, Батката, всички ѝ се точеха и това беше плана. Тя трябваше да е точно толкова достъпна, колкото и недостъпна. Тя трябваше да бъде ябълката на раздора, но и наградата за печелившия. Тя беше бонуса. Но за разлика от бонусите на Слотино, тя не беше достъпна за всеки, а само за най-големите печеливши.

Забележка: Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.