Казино Персонажи: Адидаса

Когато трите ти най-основни черти са емблемата на анцуга, няма как да заблудиш когото и да било, че не си от Бургас. Е, да, много хора са от Бургас, но Адидаса е по-от Бургас от всички тях. Той е the real deal. Израснал е на йодни изпарения от морето, съчетани с нежен и леко лепкав привкус на мазут от Нефтохима. Стойно беше универсалният Бургазлия. За повечето хора Адидас е една марка облекла. За Стойно, Адидас е нещо повече. Трите черти бяха религия. Те бяха основа на цяла една култура, развиваща се паралелно с българската. Разбира се, основата на тази култура беше марката. Адидаса, шокиращо или не, беше от главата до петите облечен с адидас. Анцузен екип, чорапи, маратонки, бельо - всичко. Стайлингът му беше завършен от елегантна чантичка, прехвърлена през рамо, ей така, да не вземат да му паднат ключовете и телефона от джоба. Всички се сещате каква марка беше тя. Стойно дори си беше татуирал марката на глезените, когато се къпеше у фитнеса, хората случайно да не си помислят, че носи Найк или недай си боже Роийбок.

'Адидас, Аз, Бургас. Всичко друго може да почака!'

Като стана дума за фитнеса, Адидаса беше редовен. Почти колкото Батката, но за разлика от него, далеч нямаше какво да покаже. Изглеждаше като полуизядено пакетче солети, от тия тънките, а мечтаеше да стане нацепеняк. Все пак идеалът изискваше да бъде нацепен батка, а за това имаше само едно решение - фитнесче до дупка. Уви, генът беше слаб тука и нямаше какво да се направи. Метаболизмът му работеше като 5-годишното пакистанче, ушило шапката му. Колкото и да се стараеше, колкото и да зобеше, нищо не помагаше. Това обаче не го спираше. Нещо повече, Стойно усърдно се подготвяше за това илюзорно бъдеще, когато щеше да е напомпан. За целта си купуваше дрехи с 3 номера по-големи. Някой му беше казал, че трябва да се облича така, както иска да изглежда. Или поне така беше интерпретирал известния съвет 'Обличай се за работата, която искаш, не за работата, която имаш'. То е същото. Това, уви, не му помагаше особено много. Нещо повече, анцуга му седеше малко като шалвари. Ама нали бяха на Адидас, всичко беше наред.

В Слотино Адидаса дойде с Батката. Беше решил да следва стриктно начина му на живот, за да може и той да стане нацепен. Играше същите игри, следваше неговата рутина, ядеше и пиеше това, което и Батката. Е, вече 3 години все същата работа. Малко започна да диверсифицира игрите, а преди няколко седмици пусна официална молба към собствениците на казиното да му направят ротативка Адидас, че се чувствал дискомфортно, като ползвал други брандове. 'Аз на жени мога да изневеря, на Адидас, никога', каза гордо той, запитан дали има други дрехи вкъщи.

Въпреки разочарованието Стойно продължава да е редовен. Дали защото продължава да следва Батката или защото му се услади да има някой лев отгоре, за да си купи най-новите маратонки на Адидас, нямаме представа. Но, за да сме честни, най-вероятно е второто. Все пак, той не криеше приоритетите си в живота и често ги повтаряше, 'Адидас, Аз, Бургас. Всичко друго може да почака'.

Забележка: Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.